В „Пантеон. Световният интелектуален елит и България“ са представени бележити дейци – чужденци, свързали съдбата си с българския народ, творци, които му подадоха ръка в най-тежките робски години. Помагаха му, когато в новоосвободената Родина започна усиленото културно строителство. Езиковеди, филолози и поети, художници и музиканти, актьори, режисьори и общественици, редом с нашите труженици изграждаха Пантеона на българската духовност. Те изтъкнаха значимостта на Кирило-Методиевото дело за славянските литератури; видяха огромния скок, който направи нашата култура само за едно столетие, изправена, редом с цивилизования свят. За всичко това разказват тези страници. Културните дейци – чужденци са представени тук с автентични портретни фотографии и автографи, подредени хронологично с кратка биографична и библиографска справка. Съставител на трeти том е Евгени Клинчаров. Книга трета от поредицата „Пантеон“ разкрива значимостта на българската култура, приноса ѝ в развоя на европейската цивилизация.
И една усмивка Нощта не трае никога без край а има щом като го казвам и щом като го потвърждавам в завършека на всяка скръб един прозорец един отворен осветен прозорец и винаги по някоя мечта те чака будна желание и глад които да задоволиш изпълнено със чисти пориви сърце протегната ръка отворена ръка загрижени очи един живот живота ти да сподели. Пол Елюар В книга трета „Пантеон. Световният интелектуален елит и България“ са представени 137 бележити дейци – чужденци, подредени хронологично, с кратка биографична и библиографска справка. Изданието е богато илюстрирано с 263 цветни и чернобели илюстрации в 432 страници, формат 21,5 х 27,5 см. Проект на Обединена българска банка, Арс Милениум МММ – фондация за изкуство и култура със съдействието на френската асоциация за културна дейност ArtFusion.
Най-важната наука на Света е науката да се живее така, че да се прави възможно най-малко зло и възможно най-много добро. Най-важното изкуство на Света е изкуството да умееш да предотвратяваш злото и да твориш добро с възможно най-малко усилия. Лев Толстой