и едва проникнал в школàта първият буквар от 1824 г. на Петър Берон, ние виждаме да се развива бързо една образователна и художествена литература, която достига преди Освобождението до крупните дела на Славейков, Любен Каравелов, Друмев, Ботев и Вазов, – литература, която смело може да се мери по цена за националното възпитание с най-доброто постигнато от народи с дълги традиции“... Акад. Михаил Арнаудов В книга първа на „Пантеон – бележити дейци на българската култура“ са представени 80 изтъкнати дейци, подредени хронологично, с кратка биографична и библиографска справка. 468 страници, със 176 чернобели и цветни илюстрации.
Биографични портрети на ярки представители на българската култура – от времето на Паисий до края на XX век, подбрани от Евгени Клинчаров, съставител на сборника, с предговор от академик Светлин Русев. Дейността на нашите народни будители, просветители и творци на културата, приносът им в литературата, в живописта, графиката и скулптурата, в музиката и театъра, са обрисувани от компетентни изследователи-специалисти, често свидетели на жизнения им и творчески път. Творческите портрети са извлечения от техни трудове за българското културно наследство и съвременно изкуство, придружени с документални фотографии, автентични подписи, факсимилета, кратки откъси от литературни творби, с репродукции на художествени произведения. Поднесени са кратки анализи на художественото творчество, разглеждат се редица важни въпроси, свързани с характера на изкуството и ролята му в обществения живот. Антологията „Пантеон“ представя в достъпна научно-популярна форма различните явления и аспекти в изминатия път на нашето художествено творчество, неговото променящо се настояще. В биографично- творческите портрети на бележитите дейци на българската култура проличава едно философско-поетическо вглъбяване в народо- психологическите и общодуховните пластове на българската култура. Проект на Обединена българска банка, Арс Милениум МММ – фондация за изкуство и култура със съдействието на френската асоциация за културна дейност ArtFusion.
„Все по-често и по-настойчиво ние се връщаме в нови дни към духа и заветите на нашето Възраждане като пример на нравствено величие. Енергията на българите не се изчерпваше само в политическата и църковната борба. Редом с политико-обществените домогвания, и като тяхно естествено допълнение в една по-спокойна област, вървеше всестранният културен подем, отбелязал в книжнина, в учебно дело, в икономически живот, в социални и хуманни почини, удивителни придобивки... Едва излязла първата новобългарска печатна книга в 1806 г., „Неделникът“ на Софроний,